Трудово-Кооперативно Земеделско Стопанство

февруари 13, 2009

Луд за връзване…

Filed under: мнение,светът — Йордан Йорданов @ 10:36 pm

Често изпадам в странни състояния…

Слушам музика и потъвам в някакво особено безвремие…

Транс?!…

Забравям, че съм седнал неудобно на архаичния стол пред компютъра и че ме боли вратът от неправилната, наведена напред стойка…

Забравям, че преди час настъпи светлият български празник Трифон зарезан… (Кой каза Свети Валентин?! What the f0ck?!) …

Даже забравям, че чашата ми е почти празна и трябва да си долея от червеното домашно… 😉

Тотално се откъсвам от света!

Разнежвам се… Размечтавам се… Разтапям се! Гледам в една точка и виждам безкрая!…

Всъщност съм затворил очи…

Всъщност… Май не съм сигурен…

Чувствам се по-лек от въздуха; политам в пространството…

Чувствам всичко и не чувствам нищо! Искам Всичкото! Но Нищото е животът!

Нищото е Всичкото!

Дали?…

Искам го!

Искам всичко онова, което не ми достига, за да нямам нищо…

Защото ония, които нямат нищо, всъщност са най-богати!

Май не съм наред!

Явно е от музиката…

Боли ме вратът от тая наведена стойка! Виното ми свърши – трябва да си долея…

Опитвам се да се боря с времето, но не ми достига време…

Опитвам се да бъда себе си, но всъщност имам безброй лица…

Искам да бъда добър човек, а всъщност май не зная какво е „добро“…

Искам? И аз не зная какво искам…

Искам всичко и не искам нищо!

Май взех да се повтарям…

Хаосът бушува в главата ми! Заедно с ритмичния звук на музиката…

Чувствам душата си бездушна… Полетяла в необятната небесна шир и пропаднала вдън земя…

Наблюдаваща всичко и невиждаща нищо…

Толкова високо… А всъщност толкова ниско… И същевременно толкова неопределено далеч от света…

Защо е толкова сложно?

А всъщност от нас самите зависи да го направим просто…

Но простите неща са прекалено сложни, за да бъдат разбрани…

И ние, хората, макар че имаме толкова много скрити ценности, сме прекалено глупави, за да разберем простите неща…

Затова философстваме!

Или поне се опитваме…

А всъщност сме смешни; даже направо трагични…

Както всичко друго…

…И слушаме музика!…

Както нищо друго…

…И си мислим, че сме всичко!

А всъщност сме безкрайно малки всред безкрайната Вселена…

Но дори не го осъзнаваме…

…И дори не се замисляме…

Пропиляваме си времето…

Радваме се на неща, които нямат никаква стойност!

Пренебрегваме безценното!

Любовта и разбирателството между хората!

Липсата на болки и тревоги…

Доброто! Хубавото!…

Идеалното…

Безкрайното…

Безсмъртното…

Май не съм наред…

Явно е от музиката…

Блог в WordPress.com.