Трудово-Кооперативно Земеделско Стопанство

февруари 13, 2009

Луд за връзване…

Filed under: мнение,светът — Йордан Йорданов @ 10:36 pm

Често изпадам в странни състояния…

Слушам музика и потъвам в някакво особено безвремие…

Транс?!…

Забравям, че съм седнал неудобно на архаичния стол пред компютъра и че ме боли вратът от неправилната, наведена напред стойка…

Забравям, че преди час настъпи светлият български празник Трифон зарезан… (Кой каза Свети Валентин?! What the f0ck?!) …

Даже забравям, че чашата ми е почти празна и трябва да си долея от червеното домашно… 😉

Тотално се откъсвам от света!

Разнежвам се… Размечтавам се… Разтапям се! Гледам в една точка и виждам безкрая!…

Всъщност съм затворил очи…

Всъщност… Май не съм сигурен…

Чувствам се по-лек от въздуха; политам в пространството…

Чувствам всичко и не чувствам нищо! Искам Всичкото! Но Нищото е животът!

Нищото е Всичкото!

Дали?…

Искам го!

Искам всичко онова, което не ми достига, за да нямам нищо…

Защото ония, които нямат нищо, всъщност са най-богати!

Май не съм наред!

Явно е от музиката…

Боли ме вратът от тая наведена стойка! Виното ми свърши – трябва да си долея…

Опитвам се да се боря с времето, но не ми достига време…

Опитвам се да бъда себе си, но всъщност имам безброй лица…

Искам да бъда добър човек, а всъщност май не зная какво е „добро“…

Искам? И аз не зная какво искам…

Искам всичко и не искам нищо!

Май взех да се повтарям…

Хаосът бушува в главата ми! Заедно с ритмичния звук на музиката…

Чувствам душата си бездушна… Полетяла в необятната небесна шир и пропаднала вдън земя…

Наблюдаваща всичко и невиждаща нищо…

Толкова високо… А всъщност толкова ниско… И същевременно толкова неопределено далеч от света…

Защо е толкова сложно?

А всъщност от нас самите зависи да го направим просто…

Но простите неща са прекалено сложни, за да бъдат разбрани…

И ние, хората, макар че имаме толкова много скрити ценности, сме прекалено глупави, за да разберем простите неща…

Затова философстваме!

Или поне се опитваме…

А всъщност сме смешни; даже направо трагични…

Както всичко друго…

…И слушаме музика!…

Както нищо друго…

…И си мислим, че сме всичко!

А всъщност сме безкрайно малки всред безкрайната Вселена…

Но дори не го осъзнаваме…

…И дори не се замисляме…

Пропиляваме си времето…

Радваме се на неща, които нямат никаква стойност!

Пренебрегваме безценното!

Любовта и разбирателството между хората!

Липсата на болки и тревоги…

Доброто! Хубавото!…

Идеалното…

Безкрайното…

Безсмъртното…

Май не съм наред…

Явно е от музиката…

Кой пречи на движението в София? (Капка в морето – част 1)

Filed under: Абсурдистан,София,видео,мнение,на пътя — Йордан Йорданов @ 8:48 am

Кой пречи на нормалното движение в София?

Това е въпрос, който много хора си задават…

Ето го и първият от безкрайната поредица отговори, всеки от който допринася за това да се изясни цялостната картинка:

Почти всеки шофьор се дразни от бавно-движещи се превозни средства, особено когато не пропускат колоната зад себе си, както повелява Законът за движение по пътищата в своя чл. 22, ал. 2. В конкретния случай, багерът не направи ни най-малък опит да пропусне колоната (да, колона е; аз имам късмета да съм само втора кола…), въпреки че можеше да го направи почти по цялото продължение на пътния участък, заснет в клипчето.

Да! Напълно съм съгласен, че за да пропускат автомобилните колони зад себе си, бавнодвижещите се МПС-та в София практически трябва да спрат въобще, което е невъзможно.

Но бих задал следния въпрос на кмета на столицата и всичките му заместници, наместници, отговорници по транспорта и тем подобни:

Защо допускате строителна техника да излиза по Софийските шосетата в час-пик???

Това не е първият, нито последният подобен случай; това е ежедневие! Даже конкретния случай е направо незначителен на фона на колоните от по 10-ина самосвала, каквито масово могат да се видят – пак в час-пик.

Ако по някакво странно стечение на обстоятелствата това клипче (или други като него) попадне в полезрението на някой от гореизброените институционални представители, да вземат да размърдат малко мозъците си и да наложат забрана на движението на строителна техника в часовете-пик!

Ако на ‘Ристо багеристо или на Пенчо самосвалисто му е наредено да отиде на строителния обекта в 8:00 часа сутринта, да закара багера или самосвала си там предишната вечер (след вечерния час пик!).

Защото движението в София е така организирано, че едно „затапване“ където и да било (а де да беше само едно…) се отразява на движението в целия град!

февруари 11, 2009

yordaniy – Spacial Gradient

Filed under: музика — Йордан Йорданов @ 8:49 am

Create a free website or blog at WordPress.com.